Как беше създадено първото кино във Враца

Сградата на читалище "Развитие" в началото на XX век
снимка: kartanavremeto-vratsa.org

Историята започва с един „вълшебен фенер“ - така се наричал съвсем примитивният прожекционен апарат, изписан от читалището в града още през 1888 година от Москва. Този фенер, макар и „вълшебен“, не вършел никаква работа и поради това се водила дълга преписка с доставчика, за да върне платените рубли.

Няколко години по-късно отново се поставя въпросът за набавяне на прожекционен апарат - в протоколите на читалищното настоятелство от 1895 година често срещаме запитвания: „Какво става с магическия фенер?“ Най-после се намират 2500 лв. и такъв нов магически фенер бил закупен заедно с картини за прожектиране - това били илюстрации към басните на Лафонтен и Крилов, романа „Тарас Булба“, снимки от разни пътешествия и пр. Как точно е ставала прожекцията с този апарат никой не може да каже. Тогава електричество не е имало и като източник на светлина се използвал пламъкът от изгарянето на водород и кислород, които се държали в два големи меха - така наречената „друмондова светлина“. Дори сега, като четем тези описания, настръхваме - водород и кислород - би могла да стане страшна експлозия, която да отнесе читалището и любознателната публика, която присъствала на „литературните четения с прожекции“. Слава богу, че и този апарат бързо се изхабил и бил изхвърлен, така че всички читалищни дейци останали здрави и читави.

Прожекция с "магически фенер" през 19 век

Ето че малко преди Балканската война се заговорило за новото чудно изобретение - кинематографа, който могъл да показва „движещи се хора и коне, както и влак, който пристига на гара“. И през 1912 година читалищното настоятелство поставило въпроса за купуване на такова чудо. Някои считали, че читалището не трябва да се нагърбва с такива непроверени неща - имало рискове - по-добре било да се даде читалищният салон на едно частно акционерно дружество, което имало апарат, за да дава представления за своя сметка.

Понеже в това дружество участвувал един от членовете на читалищното настоятелство, то някои граждани помислили, че покупката се осуетява, за да се облагодетелствуват частни лица, поради което издали печатен позив и наложили свикването на извънредно събрание. На това събрание се изяснило, че интересите на читалището са охранени добре, а салонът се давал под наем, за да могат да се съберат средства за покупка на собствен апарат. Изказалите се членове: П. Т. Първанов, Д. Савов, Цв. Цветков, Йордан Генов, Д. Самоковски, А. Чернев изтъкнали, че читалището ще има голям доход от кинопредставленията и че трябва да се направи заем 20 000 лв. от читалищните членове за покупка на апарат.

Ангел Чернев, най-старият член на читалищното ръководство, влязъл във връзка през 1922 г. с читалището в Казанлък, което имало собствен кинопрожекционен апарат от 1914 г. Като се убедил в големите материални и културно-просветни изгоди от собствено читалищно кино, той предложил читалищното настоятелство на „Развитие“ да обсъди въпроса за сдобиване със собствен апарат.

Кинематографът на Братя Люмиер

На 21. I. 1923 г. било свикано дружествено събрание, на което Ст. Алексиев прочел цял доклад по въпроса. Пръв Найчо Анков изтъкнал не само „комерческата“ страна на киното, но и силата му като средство за възпитание. Той припомнил, че читалищният конгрес настоявал правото на кинопрожекции да се запази само за читалищата, за да се попречи на лошото влияние, ако се намират в спекулантски ръце.

Дълги перипетии имало, докато се уреди въпросът за избора и доставката на прожекционен апарат, мотор и динамомашина. Градското осветително дружество не давало електрическа енергия за киното, тъй като не стигала за осветлението на града.

Най-после на 1. I. 1924 г. читалищното кино било открито. Управлението на киното било възложено на тричленна комисия: инж. Вл. Орозов, Ив. Цоков и Ст. Алексиев. По-късно била избрана и техническа комисия: П. Орозов, Зл. Христов, Т. Орозов и Н. Стубленски.

След като си отдъхнало от техническите въпроси, читалищното ръководство се замислило и над културно-просветните: трябвало да се прожектират хубави филми. И тук се проявява отново духът на читалището - управата не потърсила леки филми за извличане на печалба, а планомерно и задълбочено изучавала предложенията на разните фирми за доставка на филми, дори натоварила специален човек в София, който да следи филмите с най-добри художествено-възпитателни качества и да ги ангажира за читалището. И ние виждаме още през първата година от съществуването на читалищното кино да се прожектират най-значителните филми на световното филмово производство: „Натан Мъдрецът“ - по драмата на Лесинг, „Ана Бойлен“, „Възнесението на Ханеле“, „Нора“ по драмата на Ибсен, „Сафо“, нашумелият в световен мащаб филм на Габриеле Д'Анунцио - „Кабирия“, „Коларят на смъртта“ и др. И сега се учудваме на този подбор. Това се дължи само на високия естетически критерий на читалищните ръководители, които имали лозунга: „Не печалба, а просвета“.

Cabiria (1914) - един от първите филми излъчени
пред врачанската публика