Кой е Найчо Анков?

Найчо Анков е роден във Враца на 1 април 1891 година. Тук завършил гимназия и бил учител една година. После се записал и завършил право в Софийския университет. Бил е съдия и прокурор във Враца, член и председател на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд. През 1947 година е избран от Великото народно събрание за съдия във Върховния съд на НР България. По-късно се пенсионира и става адвокат в София.

Член на дружество „Развитие“ той става след завършване на гимназията. През 1914 година е избран за библиотекар и до края на 1923 година е бил на този пост. Следващата година е избран за председател и след това редовно е преизбиран до 1936 година, когато напуска града. Преди в настоятелството на читалището влизали предимно възрастни хора. Първ той наложил практиката да бъдат избирани младежи. През този период „Развитие“ си извоюва авторитет и нееднократно било признавано в отчетите на Върховния читалищен съвет като „най-дейното читалище в България“.

През 1924 година във Враца се основал Окръжен читалищен съюз. В неговата управа влизали доста от членовете на настоятелството на читалище „Развитие“, а председател бил Найчо Анков. Този съюз имал свой орган – издавал е вестник „Читалищно дело“. Съюзът развил голяма дейност в окръга и благодарение на него от 23, колкото били през 1923 година, читалищата в окръга през 1930 година нараснали на 152. В бившата Белослатинска околия по това време всяко село имало свое читалище.

През 1925 година Найчо Анков бил избран за подпредседател на Върховния читалищен съвет, а през 1939 година – за негов председател. Тогава той организира дейността на по-изостаналите читалища в страната по подобие на читалище „Развитие“ и на Врачанския окръжен читалищен съюз. Така Враца дава насока на много читалища в България.