Вратица - вратата на планината
В периода около 6-7 век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица.
След това по тези места господствували римляни и византийци. Те издигнали каменни крепости, за да охраняват пътя през пролома, който водел за богатите медни рудници в планината.
Едно славянско племе изградило селище. То било наречено Вратица - по прохода - вратата на планината. Византийският историк Прокопий ни съобщава за него в една хроника, писана преди 1300 години по времето на византийския император Юстиниян.
Вратица - името на града влязло в историята.
Вратица била в пределите на Първата българска държава, основана през 7 век н. е.
В продължение на цели седемстотин години градът се разраствал в живописната котловина на юг от прохода, където сега е село Згориград. Скалите го закриляли отвсякъде като огромна крепост. Единственият достъп - пътят през пролома - бил пазен от яки каменни кули. На каменна плоча, намерена при разкопки в основите на църква край прохода Вратцата, датирана от 13 век, е изсечен надпис: „Аз, Асен, цар на всички българи, с помощта на стария цар, построих този манастир и го подарих на моя град Вратица“. Името на града се споменава и в една царска грамота, която насърчава добровнишките търговци да търгуват с Вратица.
Жителите на този средновековен български град копаели руда в планината, топели я в многобройните топилни край реката, ковали бронзови, сребърни и златни украшения, съдове, сечива, оръжия. Изделията на града пътували из цялата широка наша страна чак до сините води на Адриатика. В планините пасели големи овчи стада, а в полето класеело жито.
Но в края на 14 век за Вратица настъпили страшни изпитания. С огън и меч налетели фанатични, яростни и жестоки завоеватели - османските турци. Старини легенди ни предават спомен за тези трагични дни, дни на героизъм и предателство, на смелост и малодушие... Една говори, че високо в скалите край прохода бил вкаменен последният български цар Иван Страцимир Шишман заедно с жена си, конете и колесницата, задето предал земята си на турците... Друга разказва за Радaн войвода — последния защитник на Вратица — който дълго отбивал яростните пристъпи на турците. Когато градът паднал, той убил дъщеря си, за да я спаси от поругание, а сам се хвърлил срещу враговете и загинал в планинското усое близо до прохода. И до днес то се нарича Войводин дол.