Васил Кънчов - един голям син на Враца и България

Васил Иванов Кънчов е роден във Враца на 14 юли 1862 година (по стар стил) в еснафското семейство на Иван бъчваря.

Малкият Васил се учил във Възнесенското класно училище при известния учител Иван Славейков, който открил в лицето на своя даровит ученик бъдещия учен и обществен деец. По липса на средства да продължи образованието си любознателният младеж, за да се издържа, работил като слуга у познато заможно семейство и като писар в общината.

Свидетел на Априлското въстание през 1876 г., на подвига на Христо Ботев - 1876 г., и на Освободителната руско-турска война (1877-78 година), 18-годишният юноша напуска родния си град и през 1880 година постъпва ученик в Ломското реално училище като стипендиант.

По време на 4-годишното си следване в Лом, наред със своите преки ученически задължения, Кънчов развива разностранна културно-просветна дейност. Той е председател на ученическото дружество „Зора“, в което се получавали всички български вестници и списания, ползува богатата библиотека на градското читалище, изнася сказки на теми из българското минало.

В Ломското училище Кънчов дружи с ученици бежанци от Македония. Тази дружба в голяма степен определя неговата бъдеща дейност. Ваканционните месеци прекарва при родителите си във Враца. Като любител-турист и археолог Кънчов кръстосва Северозападна България, запознава се с нейните природни красоти, изучава бита и миналото на населението, прави разкопки в близката околност на Враца.

През 1884 година, завършил с отличен успех Ломското реално училище, Кънчов е назначен за главен учител във Врачанското класно училище.

На следната 1885 година, като стипендиант от фонда „Кермекчиев - Народно събрание“, Кънчов заминава в чужбина – гр. Харков (Русия) и се записва студент по химия. Тук той се среща с професора по история Марин Дринов, който събужда в любознателния младеж интерес към историята и етнографията на България.

Във връзка със Сръбско-българската война през 1885 година Кънчов прекъсва учението си и се връща в България, за да изпълни своя дълг към родината. След войната той е отново в чужбина, този път в Германия (Мюнхен и Щутгард) и продължава науките си като студент по химическа технология.

През 1888 година по причина на тежко заболяване Кънчов напуска Германия, връща се в България и още същата година е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия. В големия македонски град Кънчов попада в средата на учители – високо образовани пламенни родолюбци като Д. Митов, А. Тошев и Бл. Димитров.

След тригодишно учителствуване в Солун Кънчов е назначен за директор на българското училище в Сер, после се връща като директор на мъжката гимназия в Солун и през 1893 година заема поста главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония.

Близо 10 години Васил Кънчов работи като учител, гимназиален директор и главен инспектор на българските училища в Македония. Наред със своите преки задължения в училище той пътува из страната, проучва нейната география, етнография и история, събира материали за фолклора, народното стопанство и учебното дело.

След завръщането си в България Кънчов се установява в София, отдава се на научна и обществена дейност. Той е член на книжовното дружество, природоизпитателното дружество и икономическото дружество.

Избран е за народен представител в родния си град.

Васил Кънчов е автор на поредица пътни бележки, описания и монографии за България и Македония. Негово крупно книжовно дело е „Македония – етнография и статистика“.

Този голям син на Враца – учител, писател, научен работник и общественик трагично загива на 24 януари 1902 година, убит в кабинета си като министър на народната просвета.

Пълна биография с указател на научните трудове на Кънчов е написал врачанският журналист Йордан Иванчев (Б. Секулов), София, 1909 г.

Паметникът на Васил Кънчов във Враца,
 открит на 5 декември 2012 г.