Стефанаки Савов - значим български революционер, Ботев четник и общественик

Стефанаки Савов е роден на 10 януари 1854 година във Враца. Син е на заможно семейство. Баща му Христо Савов, преселник от Етрополе, държал хан и кафене на площада в центъра на Враца. Тук всяка сутрин идвали градските чорбаджии и първенци да си пият кафето и да разговарят по политиката. В този „комитетски хан“ вечер се срещали врачанските съзаклятници в революционното дело, в него спирали апостолите от Гюргево и комитетските куриери, които носели известия от Румъния.

Буден и начетен младеж, завършил Врачанското класно училище, Стефанаки бил деен член на градското читалище и редовен посетител на библиотеката и читалищните сказки. Занимавал се с търговия на кожи, вълна и добитък. Често пътувал из Орханийско, Етрополско и Тетевенско. На тайното събрание в дома на Мито Цветков на 10 юни 1872 година, на което бил основан първият врачански революционен комитет, Стефанаки Савов бил избран за секретар на комитета.

Гибелта на Васил Левски и неуспехът на Старозагорското въстание довели до дълбока криза в Букурещкия БРЦК и разстроили делото на вътрешната революционна организация. Революционната дейност от 1873 до 1875 година замряла. През това време Стефанаки Савов изучавал турските закони и добил права на адвокат.

На 21 октомври 1875 г. пристигнали във Враца двамата апостоли Стоян Заимов и Иваница Данчов. Бил възобновен местният революционен комитет. Стефанаки Савов става секретар на комитета и член на военния съвет. За два-три месеца били заклети в града и близките села около 600 души.

Паметна плоча на стената на Савовата къща

Тази активна дейност на комитета не останала скрита от турците и в началото на 1876 г. Стефанаки Савов бил арестуван, но поради липса на доказателства скоро освободен.

В средата на май 1876 г. врачани били известени за преминаването на Христо Ботев на Козлодуйския бряг. Стефанаки Савов и Саво Петров посрещнали четата в Оряхово и се качили на кораба „Радецки“. Стефанаки под ръководството на Никола Войновски участвувал в завладяването на кораба. В бойния път на Ботевата чета до Врачанския балкан, Стефанаки Савов, който добре познавал местата, бил в авангарда, командуван от Войновски. След гибелта на Войводата и последната битка на четата край река Искър срещу село Лютиброд, четниците се пръснали на групи и тръгнали да се спасяват. Стефанаки Савов бил в групата на Димитър Икономов и Спас Соколов, която минала Искъра над село Зверино и навлязла в Оряховинския балкан. Няколко дни дружината бродила из Балкана, преследвана от турска потеря. Изчерпали бойните си припаси, сломени от глад и дъжд, изложени на постоянната опасност да бъдат избити, на 28 май четниците се предали при село Литаково.

След освобождението на България Стефанаки Савов се установил като адвокат в родния си град Враца и развил активна обществена и културна дейност. Той бил избиран няколко пъти за народен представител и се изявил като убеден радетел за дружбата с нашата освободителка Русия.

Голям читалищен деец, Стефанаки Савов бил председател на читалище „Развитие“ в продължение на десет години 1884-1889 и 1891-1896. По негова почин в началото на септември 1900 година се прави най-ранен опит за уточняване лобното място на Христо Ботев. Група врачани, придружени от двама селяни от Паволче, под водачеството на Стефанаки Савов, обходили местата свързани с последния бой на четата - Околчица, Купена, Клепа, Камарата, Вола и Царева ливада. Комисията сочи м. Клепа за лобно място на Войводата.

На 20 май 1901 година при чествуване 25-годишнината от гибелта на поета-революционер се изгражда официална комисия за уточняване на лобното място. В тази комисия участват девет Ботеви четници, между които и Стефанаки Савов. Комисията се спира на връх Камарата като лобно място на Войводата. Врачани помнят Стефанаки Савов като буден, енергичен и извънредно жива памет и интелигентност човек, който бил достоен председател на читалище „Развитие“.

Савовата къща на площад „Христо Ботев”, издигната в началото на 20-те год. на ХХ век на мястото на съборения през 1908 г. прочут Стефанакьов хан
снимка: Ивайло Петров