Аджимановия хан край Враца

Някога по пътя между Враца и лозята е съществувало място, което много хора от града помнят с топлота - Аджимановият хан. Днес на неговото място има бензиностанция, а от стария хан са останали само спомените на хората, които са минавали оттам десетилетия наред.

През годините ханът (съществувал до средата на 60-те години) е бил важна спирка за хората, които пътували между Враца и местностите Дери Вол и Череша. Там е имало автобусна спирка, от която лозарите чакали рейса за града.

Врачани идвали до лозята си също и пеша или с колело. Понякога дори цели семейства тръгвали заедно с децата. За много врачани това било част от обикновения, но красив ритъм на живота.

Аджимановият хан бил повече от спирка - той бил място за почивка и срещи. Лозарите често спирали там, за да отдъхнат след работа. Най-ярките спомени на хората са свързани с простите, но незабравими удоволствия - миризмата на скара, вкусните кебапчета и студената лимонада, която се продавала в хана.

Много хора разказват, че са изяли десетки кебапчета на това място. Мирисът на скара се носел над пътя и се смесвал с аромата на лятото и праха от лозята. За поколения врачани това било част от атмосферата на района.

До хана минавала малка рекичка - река Дъбника. По онова време тя била пълна с рибки и раци, а край нея често играели деца. Мястото било живо и зелено.

По-късно в района бил построен язовир Дъбника, което променило облика на местността. Но преди това реката била част от ежедневието на хората, които минавали покрай хана.

Врачани наричали мястото Аджимановият хан. Смята се, че името произлиза от фамилията „Хаджиманов“, но с течение на времето в разговорния език се е превърнало в „Аджиманов“. Така го помнят хората и така остава в местната памет.

Днес ханът вече го няма. Пътят е по-модерен, автобусите са други, а на мястото на старата постройка има бензиностанция. Но за хората, които са живели в онези години, спомените остават живи.

снимка: Емилия Беличовска