Приносът на Враца и врачани в подготовката на Априлското въстание и в борбата за национално освобождение

В подготовката за общонародно въстание се включва и Враца. През 1872 година се създава таен революционен комитет в града с председател Мито Анков.

Васил Левски, който посетил града, останал доволен от работата на врачанските съзаклятници. Враца станала център на един от четирите революционни окръга, който обхващал Врачанско, Берковско, Ломско, Оряховско, Белослатинско, Оряховско, Софийско и Македоня.

Настъпила 1876 година. Мито Анков ни разказва в своите „Спомени за размирните години“: „В тия дни революционната организация бързо растеше. Новите съзаклятници  полагаха клетва върху евангелие, револвер и кама. Вършеха се трескави приготовления - поправяха се стари пушки, пищови, ятагани. В мазите на много къщи се лееха куршуми, стягаха се чанти и паласки. Сестрите Мица и Калица х. Кръстеви изработили знаме от бял, зелен и син атлазен плат. В средата на знамето извезали от сърма разярен лъв и надпис „Свобода“.

По това време съзаклятниците разполагали с тридесетина пушки, и то от различни системи. За да закупят оръжие, те събрали пари и ги изпратили в Румъния, но напразно чакали обещаните пушки. А Тракия горяла. Турците потушавали със зверска жестокост Априлското въстание. По това време Ботев със своите юнаци вече бил минал Дунава, водел люти битки и изкачвал стръмните склонове на Врачанския Балкан. Врачанските съзаклятници се събрали в църквата „Св. Възнесение“ и развели знамето на свободата. Но в града нахлули настървени за кръв хиляди башибозуци, черкези и редовна войска. Турците жестоко се разправили с непокорния град. Стотина съзаклятници били заловени, изтезавани и затворени, а тридесет и трима били посечени. 

(източник: Юбилеен сборник "Сто години Народно читалище във Враца 1869-1969)

Следва: Освобождението на Враца

Знамето на врачанските съзаклятници
снимка: kartanavremeto-vratsa.org