Как през 1869 г. беше основано първото читалище във Враца
Към средата на XIX век Враца е значителен занаятчийски и търговски център. Поради своето географско положение и благоприятни условия градът се развива като средище, в което се извършва обмен на произведенията на планинските селища и тия от полето. Особено развитие достигнали занаятите, които били във връзка с животновъдството и земеделието. Изнасяни били добитък, вълна, кожи, храни, пашкули, коприна, вино и др. Врачанската планина, богата с медна, цинкова и оловна руда, предлагала добри условия за развитие на рударството и свързаните с него занаяти.
Този стопански развой създава многобройно занаятчийско и търговско съсловие, жадно за повече знания и по-висока култура. Сдруженията на занаятчии (еснафи) и търговци оказват широка материална и морална подкрепа на градските училища и църкви.
Врачани рано схванали нуждата от извънучилищна просвета и създали свое читалище. Не случайно в града, макар и за късо време, учителствували Кръстьо Стоянов Пишурка и Петко Рачо Славейков - едни от основоположниците и пламенни апостоли на читалищното дело в България.
Първото читалище във Враца е основано така:
Един празничен ден, в началото на 1869 година, след отпуск на църква, градските първенци и учители се събрали в килията на църквата „Св. Възнесение“. Учителят Симеон Лазаров Подбалкански, един от инициаторите на събранието, изяснил ползата от читалище за културното издигане на града. Той напомнил на врачани, че техният съгражданин Кръстьо Стоянов Пишурка още преди 13 години основал читалище в Лом - едно от първите читалища в България. Подбалкански поканил присъствуващите да основат читалище в града. Предложението било прието. Избрана била комисия, която да изработи читалищен устав. В разстояние на две седмици читалищните членове събрали сумата 15 хиляди гроша. Купили книги, списания, вестници и читалището започнало да работи.
На първо време за помещение на читалището служела килията на Възнесенската църква. Там ставали и събранията на читалищните членове. Открито било неделно училище за ограмотяване на възрастните.
Това читалище назовали - „Българско читалище във Враца“.
Първото известие за него намираме в следната дописка от 26 април 1869 година, печатана във вестник „Македония“, брой 25 от 17 май същата година, редактиран от Петко Рачов Славейков в Цариград:
„Вратца, 26 Апр. - Додето градътъ ни беше въ бедно състояние отъ къмъ просвещението, и училищата ни въ недобри уредби нашите стари съграждане ся потрудиха както за увеличение числото на учителите, така също за отварянието на едно девическо училище за образование на женскиятъ полъ. А ние младите като пригледахме че имаме нужда за едно читалище, потрудихме ся за основаването му, щото въ разстояние на две недели събраха ся около петнайсетъ хиляди гроша каса на читалището. Читалището отваря и едно отделение за неделно училище, за да ся предава на млади, които не ся имали честта да доседят в училищата. Вероятно е, че читалището за напредъ ще ся засили още повече, като да може да изпълнява по-вярно предназначението си. Препоръчваме горните сведения на младите и стари граждани отъ старославниятъ градтъ Търново"
Откриването на първото читалище във Враца било посрещнато от гражданството със съчувствие и намерило широка морална и материална подкрепа сред зараждащата се прогресивна интелигенция от народни учители, еснафи и някои заможни граждани. Читалището станало средище на културния живот в града... и така до наши дни, вече носещо името Народно читалище "Развитие-1869"
