Вижте как се разрастваше Враца в края на 60-те
Вижте как изглеждаше Враца през 1969 г. в очите на авторите на юбилеен сборник посветен на 100-годишнината на Читалище Развитие.
Статията разкрива облика на един град в подем - град, който уверено крачи към бъдещето, без да забравя своите корени. От текста можем да усетим духа на обновлението, на младостта и на съзиданието, които преобразяват Враца
"Нашият вече 50-хиляден град е в стремително движение, той се променя, обновява. Неотстъпно и неотменно новите строежи изтласкват старите сгради, които до неотдавна даваха облика на града. Сега окото възприема един съвсем друг релеф — релефът на модерните, многоетажни сгради, израснали по дължината на цели улици, релефът на новите жилищни квартали и комплекси. В центъра на града се е ширнал хубаво оформен площад с нов величествен паметник на Ботев. Издигат се внушителни обществени сгради, градините са пълни с цветя и детски смях, от водоскокът блика обилна вода. Вити асфалтови алеи пълзят към върха на близкия хълм, на който е кацнал оригиналният туристически дом...
Модерните архитектурни форми, кристалните витрини на хубавите магазини, добре облечените хора, асфалтираните улици, автомобилите — ние сме в един нов, съвременен град... Градът ще стане още по-хубав, когато се изградят новите монументални обществени сгради: културният дом на химика, окръжната библиотека, музеят с художествена галерия, новата гара, летният театър, спортните комплекси, младежкият дом и, разбира се, когато жилищното строителство задоволи напълно всички нужди. Враца става град на младостта, на учащите се. В светлите учебни зали на новите гимназии, техникуми и институти добиват знания над 10 000 младежи.
Във Враца расте здраво поколение, закалено с физкултура и спорт. Изградени са: голям спортен стадион, три градски игрища за баскетбол и волейбол, спортни площадки във всяко училище, плувни басейни, спортна зала. Около града има чудесни места за ски спорт. Необикновената красота на издигащите се на възбог скали край Враца привлича наши и чужди алпинисти.
А в празнични дни към любимия Врачански балкан, чудната пещера Леденика и към хубавите лозя се отправят хиляди хора. Живописната врачанска околност с необикновените си природни красоти и с удобните си вили и почивни станции гостоприемно кани и привлича всички — и от близо, и от далече.
Във Враца расте поколение с културни интереси, с любов към изкуствата и науката. То търси да получи духовни ценности, но то също иска да изяви и себе си, своите вълнения, своите чувства и мисли, духовната сила, която напира в него. Врачаните-творци от по-старите поколения — Андрей Николов, Цено Тодоров, Иван Фунев и десетки писатели, видни лекари, педагози, правници, химици — му дават великолепен и благороден пример.
И ние виждаме един театър с млади сили, които имат несъмнени художествени постижения. Виждаме симфоничен оркестър, хор, танцов състав, самодейни творчески групи при предприятията, млади художници, скулптори, поети, журналисти, научни работници.
Библиотеките, художествената галерия, музеят имат винаги своите заинтересовани и благодарни посетители.
И читалището-столетник стои като стожер, като символ на една културна приемственост на най-големите ценности, създадени от много поколения. Читалището остава един вечно пламтящ факел, който озарява с лъчите на знанието, на науката и изкуството миналото, настоящето и бъдещето."